Св. Паисий Хилендарски (1722 – ок. 1773), наричан още Отец Паисий, e народен будител, духовник и светец, автор на „История славянобългарска“ – първото възрожденско произведение на българската историография.

Достоверните сведения за живота му са оскъдни. В житието му, съставено от епископ Партений, се казва, че е роден в Самоковската епархия „от много благочестиви родители“. По-големият му брат Лаврен- тий е първо монах, а после игумен на Хилендарския манастир в Света Гора. Другият му брат Вълчо след поклонение на светите места в Палес- тина „със свои средства обнови и изписа храма „Св. Иван Рилски“ в Хилен- дарската обител в 1757 г., обнови цялата Зографска обител в 1758 г., а в 1764 г. съгради храм на името на Пречистата Богородица в същата обител.“.

Отец Паисий се отличава „с кротък нрав, както подобава на добрия монах, но [е] изпълнен с огнена ревност за своя български народ в тогаваш- ното му унижение, както и за миналата и бъдещата му слава.“. И той, „презрял суетата на този свят, отрече се от всичко и отиде … в близка- та Рилска обител.“. Замонашва се на 23-годишна възраст в Хилендарския манастир и решава да напише историята на българския род. „Като прегле- да цялата Хилендарска библиотека, той беше изпратен по работа в град Сремски Карловци, където също събра, колкото можа, после премина от Хилендар в Зограф, където също намери и вписа много нещо в своята книжка“. През 1762 г. Отец Паисий завършва своята „История славянобъл- гарска“ не само „за в полза на българския народ, а за слава и похвала на Господа Иисуса Христа“ и тръгва „сам сред българите, носейки я със себе си като скъпоценно съкровище, и давайки я на българските хора да я четат и преписват: в Рилския манастир я преписа монах Никифор, в град Самоков – свещеник Алексей Велкович, в град Котел – йерей Стойко, който овдовя и стана епископ Софроний Врачански, и много други… Къде умря и от каква смърт, остана неизвестно.“.

През 1962 г. Българската православна църква канонизира Отец Паисий за светец и паметта му се чества на 19 юни. А през 2022 г. отбелязваме 300 години от рождението му, 260 години от написването на „История славянобългарска“ и 60 години от неговата канонизация.

Цитатите, използвани в текста, са по Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г., под редакцията на Левкийския епископ Партений и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).